Трансформация – Петър Айгътов

Здравейте, казвам се Петър Айгътов и съм на 17 години. Тренирам фитнес от 5 месеца и за толкова малко време успях да се променя драстично физически и психически. Тренирал съм волейбол 5 години и обичах спорта, но си счупих 2 пръста и не смеех да играя известно време, докато те не се възстановят. За 7 месеца успях да кача 20 килограма... вече бях 130. Хранех се ужасно - дюнери, пици, бургери, като цяло всичко вредно за което се сетите. Беше ме срам да излизам навън, защото не бях уверен в себе си и повечето хора ме заглеждаха, поради високия ми ръст и широка фигура.

Всичко това се промени, когато един ден не отидох да си купя дюнер близо до нас. Момчето, което правеше дюнера ми спомена за един треньор, при когото ходил. Даде ми номер и адрес на фитнеса. Тогава не ми беше много мерак да тренирам, но си казах "Хайде да се пробвам, пък може и да стане нещо". Отидох до фитнеса на посочения адрес и там се запознах с Чудомир. Направи ми впечатление спокойният тон, с когото се представи, и това ми вдъхна доверие към въпросния човек. Бях готов.

Първите ми няколко дена бяха тежки, поради хранителния режим и разпределението, което трябваше да правя, на храната. Още си спомням първия ден, когато си носех кутии с храна. Беше ми доста притеснено, защото всички ме гледаха странно и леко се подсмиваха. Постепенно свикнах и продължих да тренирам, като бях уверен, че ще постигна някакъв резултат. В началото бях настроен да тренирам само, за да отслабна, но постепенно разбрах, че трябва да се тренира и за мускулна маса, за да може да се оформи тялото.

На края на първия месец видях огромна промяна. Бях отслабнал 8 килограма и никога не бях изпитвал такава наслада. Постепенно научавах от Чудомир всякакви неща свързани с фитнеса и храненето. Винаги се опитвам да запомням това, което ми казва, защото знам, че ще ми потрябва за по-нататък.

Така минаха 4 месеца от започването на моето така наречено "приключение". Отслабнах с 30 килограма и добавих мускулна маса към теглото си, което за съжаление не става толкова бързо, колкото си мислех. Така изглеждах тогава:

Сега е краят на петия месец и никога не съм бил по-доволен от себе си -36 кг.! В момента тренирам предимно за мускулна маса при лично тегло 94 кг. на ръст 198см.

Искам да благодаря на Чудомир, че ме прие в своето "семейство" и винаги стоеше до мен не само като треньор, но и като приятел, готов да отговори на всяко мое запитване. Той наистина прави чудеса. За всички хора с наднормено тегло, които четат тази статия, ви обещавам, че няма да съжалявате ако и вие започнете да живеете пълноценно. Не отлагайте, а действайте! Благодаря за вниманието!

Чудомир Григоров:

Към написаното от Петър мога да допълня само следното:
Всичко изглежда много просто… хранителен режим… тренировки… 5 месеца и 36 кг. надолу, но не е точно така. Волята, способността, мотивацията и още много други неща са нужни, за да успееш да минеш през това! Само този, който е извървял пътя, знае какво е. Да си чувал, да си чел, или да са ти разправяли, няма нищо общо с действителността.

И не, той не е умрял от глад! Последните месеци имаше моменти в които даже му беше трудно да си изяжда полагаемата му се храна. Научи се как да е с пълен стомах и в същото време да живее здравословно без да трупа излишни мазнини.
Разбра какво е да тренираш на предела всеки път!

Много започнаха преди него и той ги задмина. Много започнаха след него и се отказаха още преди да са видели същинското.

"Работи така, сякаш нямаш време", "Ако можеш да направиш нещо за 3 месеца, не го прави за една година! Човек, който не цени времето е човек без цел!", "Когато си кажеш "Не мога повече!", значи можеш поне още толкова!" – не беше нужно да повтарям тези думи многократно, той дойде достатъчно мотивиран. Аз просто му подадох искра, за да запали огън. Резултатите са това, което държат един човек мотивиран, а той ги виждаше всеки ден.

Предпочете мазолестите и здрави ръце пред нежните и треперещи такива!

Предпочете самочувствието пред депресията!

Предпочете да е способен!

Аз се "храня" от хора като него! И аз съм човека, който трябва да благодари, защото нямате представа колко ценя времето си, а в продължение на 5 месеца му давах часове от живота си, с които той не се подигра!