Трансформация – Димо Михайлов
11.09.2016
Трансформация Божидар Караджов
19.09.2016
През 2010 се наложи нова операция поради образуване на лезия на медиалния менискус. Този път реших, че няма да слушам лекари и след две седмици вече ходех почти нормално. Проблемът с килограмите си остана.
Нещата не можеха да продължават така, но и не намирах подходяща помощ, а може би и не търсих толкова съзнателно.
През 2012 започнах да ходя на йога, чувствах се добре, имах някакво движение, свалих малко килограми без режим на хранене. През 2014 реших, че нещо трябва коренно да се промени, защото не мога да си позволя да продължава да ми тежи. Започнах да ходя в кварталния фитнес и да се храня разделно. Като резултат за месец и половина – два свалих 5 кг. Във фитнеса беше пълна катастрофа. Това клякане, това напади – абсурд! Много ограничено движение на коляното. Зарязах кварталния фитнес, тъй като нямаше и инструктур, който да даде насоки. И разгеле, късметът ми намигна през 2015 когато започнах да тренирам с Чудото. Влязох в залата близо 75 кг на 22.09.2015. Мотивацията ми беше само една – трябва да стана по-лека, за да не си тежа! Не ме вълнува как изглеждам в очите на другите. Важното беше да ми стане леко на мен. Първите тренировки бяха ад за мен. Изключвам мускулната треска, за която бях подготвена. В една от първите тренировки ме накара да се опитам да клекна – направо ми призля...
Малко по малко се раздвижих, можех да клякам, можех да правя напади, тичането и скачането на въже бяха проблем. Боляха ме глезените. И през това минахме. Ако трябва да съм честна освен сама себе си да мотивирам със здравето си, имах нужда и от малко побутване. Чудото намери правилния подход към мен – поставяше ми цели като свалени килограми за определено време. Т.е. аз трябваше да се храня по режим, да се науча да ям риба и още куп неща, които по принцип не присъстваха в менюто ми. Поставянето на такива цели от него беше обвързано с това дали ще продължи да ме тренира, което за мен си беше точната мотивация, защото когато съм си намерила човека, с който си постигам резултатите, аз не искам да го сменям. Поне спрямо мен е напипал правилния подход. Помня, че още на една от първите тренировки ме попита дали вече съм демотивирана (бях с изплезен език от упражненията) – тогава казах – няма начин, колкото и да ме гърчиш, и сега мога да го кажа пак. Тренировките ми са съобразени с проблемите с коляното, но това, което ми хареса най-много е, че мога да правя неща, които дори не съм си помисляла, че изобщо някога ще мога. Лека-полека нещата се получават. Единствено съжалявам, че не се случи по-рано.
Вече мога да тичам, не като маратонец, но мога да тичам. По-издръжлива съм, влизам в дънки 27-28 от дамската номерация!!! Това не ми се беше случвало до преди година! Да си купя дънки от дамска номерация! Честно казано, не мога да се сетя за нещо, което ме е демотивирало (това не е реклама). Но може би защото, първо се бях самомотивирала и допълнителният натиск за храненето ми дойде добре. Аз си харесвам времето за тренировки, защото тогава реално успявам да се откъсна от всичко, да ми се "изпразни главата", нещо което не съм постигала дори по време на йога. Хубаво е и когато виждаш резултатите по себе си, когато някой мускул започва да се очертава.
Сега тежа 61 кг. и със сигурност имам повече мускули! Когато постигна една цел аз си поставям друга, а след това и още една, и още една… никога не ми стига! Но на мен така ми харесва… мързеливите хора наричат "мания" отдадеността ми. Нямам спомен кога съм тежала толкова, тъй като от 15-16 годишна бягам от кантара.
И като за край преди и след:
