Трансформация – Беатрис Бонева

Здравейте! Казвам се Беатрис Бонева (на 15 години). Тренирала съм дълго време тенис на корт, но тренировките с Чудомир ме отказаха от този спорт и сега съм се насочила към бодибилдинга като дисциплина или по-конкретно категория "бикини фитнес". Винаги съм искала да изглеждам като фитнес моделите, които виждаме в интернет пространството, и може би това ми даде стимул и мотивация да започна да тренирам.

Първата тренировка ми беше като тъмна Индия, не знаех нищо... как се изпълняват дадени упражнения, как трябва да се храня, дори количеството вода, което е необходимо да се пие на ден. Беше ми интересно как ще реагира тялото ми на този начин на живот, дали ще има бързи резултати и до къде мога да стигна.

С всеки изминал ден желанието ми за тренировки ескалираше, виждах промяна в себе си и исках да става все по-добра и по-добра. Една тренировка Чудомир ме попита какво мисля за състезанията по бикини фитнес. Винаги съм искала да изглеждам като тях, но не съм си и помисляла, че това може да се случи. Доста си говорихме на тази тема и той спомена, че след 4-5 месеца ще има състезание. Не помня точно какво се случи след този разговор, но ние започнахме да се готвим за въпросното състезание.

Тренирах 7 пъти в седмицата, а след училище правих между 40 мин и 1 час кардио навън. В продължение на 3 месеца всеки ден в края на тренировката изпълнявах между 500 и 1000 повторения повдигания на пръсти, за да се изтъни прасеца ми и не че това представляваше някаква трудност, но си беше затормозяващо, първите дни едвам ходех, но се свиква.

Започнах да слушам и доста злобни коментари за себе си: "ще заприличаш на травестит от този фитнес", "какво женствено има в това, една жена да има мускули?", "като мъж ли искаш да станеш?”, "не мислиш ли, че е прекалено грозно това?", общо взето пътят ми беше изпълнен с дупки, който трябваше да запълвам.

Хранителният ми режим се променяше, но месото така и не отпадна. Буквално ядеш и ревеш. Гледаш как всички около теб ядат вредна храна докато ти си на две парченца месо с малко краставица. Имаше вечери, в които просто си лягах с мисълта да дойде сутринта, за да мога да закуся. Да не говоря колко бях щастлива, когато треньорът ми каже, че имам cheat day (мръсен ден) или просто да изям един шоколад.

Това е една малка част от моята история и вярвам, че тепърва започвам да пиша такава. Подготовката за състезанието мина трудно, но всяко усилие си заслужаваше. От 62 килограма стигнах до 52 (състезателно тегло). На турнира завърших пета при жените и четвърта при девойките. Лично аз съм доволна. Видях какво е да си на сцена, видях къде са ми грешките и ще се стремя към по-добри резултати.

Хората могат да гледат твои снимки, да знаят в каква форма си, да знаят на теория много неща, включително и че са по-добри от теб! На хартия това може наистина да е така, но има нещо, което хората няма как да познават... и това е сърцето ти! Ако го слушаш и възпроизвеждаш сигналите му, то ще те отведе на мястото, на което трябва да бъдеш...