Да слушаме ли музика по време на тренировка и как ни влияе тя?

Способ ли е музиката за по-добра тренировка?

-Да! Установено е, че чрез нея човек повдига адреналина и настроението си било то след дълъг работен ден, тежка физическа или психическа умора и др.

Всички сме виждали професионални спортисти да слушат музика докато тренират, както и любители на спорта, които тренират в зала или правят нещо на открито.

Музиката може да ви даде сила да преодолеете по-голяма тежест, да пробягате по-бързо дадено разстояние, да издържите малко по-дълго и т.н. , но колко от вас са се замисляли за това как може да ви „излъже“ тя?

Това по-скоро се отнася до професионалистите занимаващи се с конкретен вид спорт, но дори за любителите би било интересно, защото професионалистите не се раждат такива.

Когато слушаме музика и чрез нея преодоляваме дадено усилие, на практика ние не го правим сами. Точно в този момент тя ни служи като лост за който да се хванем, но дали този лост ще го има и в момента, в който трябва да покажем същия резултат, но този път без странична помощ?

Чрез музиката не преодоляваме чисто психически момента на усилието. Може да се каже дори, че не каляваме волевите качества, а точно обратното. Колкото по-често се случва това да преодоляваме дадено усилие чрез странична помощ, толкова по-неспособни ставаме да го правим сами.

Ако говорим за нервните процеси обаче, може би слушането на музика по време на тренировка ще надделее в борбата.
За тези, които не знаят ще кажа на бързо само, че бягането, скачането, повдигането на някаква тежест, преодоляването на дадено усилие и т.н. – всичко това е свързано с нервните процеси в организма.

Веднъж породен, той (импулса) се „запаметява“ и остава в нас за винаги! Много от вас може би са чували израза „мускулна памет“ – това по скоро е много общо казано (може би на разбираем език), но не много точно като израз. Бицепса и трицепса не помнят… помни мозъка…

Както казах породеният импулс от постигнат резултат остава завинаги там и след като веднъж сме постигнали нещо, значи със сигурност ще можем да го постигнем и отново, защото той е някъде там. Вече го има!

И за да не се отклонявам от темата за музиката, ще ви кажа, че истината винаги е някъде по средата защото:

• за да каляваме психиката си и волевите качества – не трябва да слушаме музика.
• за да каляваме тялото и да надграждаме възможностите си – тя се явява като способ за това.